Глобална инициатива в психиатрията – София
Каритас – България
БлуЛинк Информационна мрежа
Сдружение за доброволчески труд Си Ви Ес – България
Център за приобщаващо образование
Фондация "Джендър проект в България"
  Повече за проекта и неговите изпълнители »  
Забравена парола

Насърчаване равенството между половете и овластяване на жените

Третата Цел на хилядолетието за развитие е насочена към премахване на неравнопоставеността и насърчаване на равенството на половете на всички нива. Адаптацията на тази цел за България предвижда постигането на две конкретни цели: социална и икономическа равнопоставеност на жените. За да постигне тези две цели, България следва да работи по преодоляването на половата неравнопоставеност в управлението и в икономиката на страната.

Към края на 2007 и началото на 2008 г. постигнатият напредък по цел № 3 изглежда частичен. Участието на жените на пазара на труда се увеличава на 47,5% за 2007 г. спрямо 43,9% за 2002 г. Това обаче е все още е далеч от залегналата в Лисабонската стратегия цел за достигане на 60% към 2010 г. Заетостта на българските жени е по-ниска с три пункта от средното ниво на заетост за 27-те страни на ЕС и с четири пункта от средното ниво на заетост в "старите" 15 членки на ЕС.

По отношение на втората подцел за овластяване на жените промените са по-скоро негативни. След като броят на жените в 38-мото НС се увеличава повече от два пъти и половина и достига 26%, в 40-тото НС той спада до 22% жени в парламента. Така България слиза в световната класация от 19 позиция през март 2003 г. на 42 позиция към август 2007 г. Към октомври 2007, от 240 депутати в 40-тото НС, жените са едва 53. Още по-слабо представени са жените в изпълнителната и местните власти. Към октомври 2007 г. от 18 министерски поста само 4 се заемат от жени; от 28 областни управители само 5 са жени, а сред кметовете делът на жените е още по-малък - от 264 кмета само 20 са жени.

Конкретни цели и показатели, заложени в първия доклад за целите на хилядолетието до 2015 г. са :

  • Премахване на диспропорцията между доходите на мъжете и жените - Делът на заплатите на жените в заплатите на мъжете да достигне 80%
  • Осигуряване на участието на жените в управлението - Делът на депутатските места, заемани от жени в парламента и общинските съвети да достигне 40%

Изработването на политики и механизми за равни възможности на двата пола е изискване за присъединяване на страната към ЕС. Такива политикит могат да бъдат основани на:

  1. Стимулиране на политическата чувствителност към равнопоставеността на половете,
  2. Изграждане на институция, отговорна за въпросите на равнопоставеността на половете,
  3. Следене на показатели чрез които да отчитат равното третиране на мъжете и жените,
  4. Отчитане на постигнатото ниво на равнопоставеност на половете в България

От 2003 г. досега темата за равнопоставеността не слиза от обществените дебати, но въпреки това закон за равните възможности на жените и мъжете все още няма, разликата в доходите им е съществена, а в цифрово изражение участието на жените в политическия живот е изостанало в сравнение с 2003 г. Седем години след обявяването и подписването на Декларацията на хилядолетието двете подцели на цел 3 все още са валидни за България.

Равнопоставеното участие на жените и мъжете в икономическия и политическия живот на държавата е в основата на постигането на напредък по всички показатели на целите на хилядолетието. Достигането на заложените по Цел 3 показатели за България на пръв поглед не изглеждаше трудно дори още през 2000 г., при подписването на Декларацията на хилядолетието, защото в съзнанието на хората съществуваше наследеното убеждение, че няма съществена разлика между положението на жените и мъжете, поне що се отнася до участието на пазара на труда. Но постигнатото формално равенство между мъжете и жените пред закона на практика продължава да се съпровожда от съществени дисбаланси, като:

  • дискриминационни практики на пазара на труда по отношение на някои групи жени (например на младите жени с кратък професионален опит, на бременните и жените с малки деца, на жените над 45 години);
  • изоставане в средното заплащане на труда на жените от това на мъжете;
  • хоризонтална сегрегация по пол в икономиката, вследствие на което определени отрасли се феминизират и средното заплащане в тях е далеч по-ниско;
  • вертикална сегрегация по пол, в резултат от която процентът на жените на ръководни и управленски позиции изостава от този при мъжете;
  • далеч по-слабо представяне на жените в групата на работодателите и в тази на самонаетите;
  • по-ниски претенции на жените при търсене и започване на работа; по-нисък дял на жените като платени работници в семейния бизнес.

Прегледът на показателите за 2002 г. разкрива сериозно различие както в участието на жените и мъжете на пазара на труда, така и в заплащането на техния труд (според данните в първия доклад по изпълнението на целите на хилядолетието през 2002 г. жените получават едва 72% от доходите на мъжете). То се дължи, от една страна, на феминизирането на по-ниско платените професии, а от друга, на невъзможността на жените пълноценно да се реализират професионално дори когато имат еднаква професия с мъжете поради необходимостта да полагат грижи за децата и семействата си.

Високият процент жени в парламента през 2002 г. изведе България доста напред в класацията на страните със самочувствие за съществен напредък към паритет в политическия живот. Този успех обаче не се потвърди през следващите години и вместо напредък към постигане на Цел 3 в средата на периода, определен за постигане на Целите на хилядолетието, България ще отбележи изоставане.

(из уебсайта на Програма на ООН за развитие - България) 

Вижте материали по темата от дигиталната библиотека

 

Настоящият уеб сайт www.devedu.eu е изготвен със съдействието на Европейската комисия.
Отговорност за съдържанието му носят единствено изпълнителните на проект «Да научим!».
При никакви обстоятелства материалите в уеб сайта не могат да се разглеждат като отразяващи позицията на Европейския съюз.