Образование за развитие ― 8-те цели на хилядолетието
- Преодоляване на крайната бедност и глада
- Постигане на начално образование за всички
- Насърчаване равенството между половете и овластяване на жените
- Намаляване на детската смъртност
- Подобряване здравословното състояние на майките
- Борба с разпространението на ХИВ/СПИН, малария и други болести
- Осигуряване на устойчива околна среда
- Създаване на глобално партньорство за развитие
- Хоризонтални теми към целите за развитие
Насърчаване равенството между половете и овластяване на жените
Третата Цел на хилядолетието за развитие е насочена към премахване на неравнопоставеността и насърчаване на равенството на половете на всички нива. Адаптацията на тази цел за България предвижда постигането на две конкретни цели: социална и икономическа равнопоставеност на жените. За да постигне тези две цели, България следва да работи по преодоляването на половата неравнопоставеност в управлението и в икономиката на страната.
Към края на 2007 и началото на 2008 г. постигнатият напредък по цел № 3 изглежда частичен. Участието на жените на пазара на труда се увеличава на 47,5% за 2007 г. спрямо 43,9% за 2002 г. Това обаче е все още е далеч от залегналата в Лисабонската стратегия цел за достигане на 60% към 2010 г. Заетостта на българските жени е по-ниска с три пункта от средното ниво на заетост за 27-те страни на ЕС и с четири пункта от средното ниво на заетост в "старите" 15 членки на ЕС.
По отношение на втората подцел за овластяване на жените промените са по-скоро негативни. След като броят на жените в 38-мото НС се увеличава повече от два пъти и половина и достига 26%, в 40-тото НС той спада до 22% жени в парламента. Така България слиза в световната класация от 19 позиция през март 2003 г. на 42 позиция към август 2007 г. Към октомври 2007, от 240 депутати в 40-тото НС, жените са едва 53. Още по-слабо представени са жените в изпълнителната и местните власти. Към октомври 2007 г. от 18 министерски поста само 4 се заемат от жени; от 28 областни управители само 5 са жени, а сред кметовете делът на жените е още по-малък - от 264 кмета само 20 са жени.
Конкретни цели и показатели, заложени в първия доклад за целите на хилядолетието до 2015 г. са :
- Премахване на диспропорцията между доходите на мъжете и жените - Делът на заплатите на жените в заплатите на мъжете да достигне 80%
- Осигуряване на участието на жените в управлението - Делът на депутатските места, заемани от жени в парламента и общинските съвети да достигне 40%
Изработването на политики и механизми за равни възможности на двата пола е изискване за присъединяване на страната към ЕС. Такива политикит могат да бъдат основани на:
- Стимулиране на политическата чувствителност към равнопоставеността на половете,
- Изграждане на институция, отговорна за въпросите на равнопоставеността на половете,
- Следене на показатели чрез които да отчитат равното третиране на мъжете и жените,
- Отчитане на постигнатото ниво на равнопоставеност на половете в България
От 2003 г. досега темата за равнопоставеността не слиза от обществените дебати, но въпреки това закон за равните възможности на жените и мъжете все още няма, разликата в доходите им е съществена, а в цифрово изражение участието на жените в политическия живот е изостанало в сравнение с 2003 г. Седем години след обявяването и подписването на Декларацията на хилядолетието двете подцели на цел 3 все още са валидни за България.
Равнопоставеното участие на жените и мъжете в икономическия и политическия живот на държавата е в основата на постигането на напредък по всички показатели на целите на хилядолетието. Достигането на заложените по Цел 3 показатели за България на пръв поглед не изглеждаше трудно дори още през 2000 г., при подписването на Декларацията на хилядолетието, защото в съзнанието на хората съществуваше наследеното убеждение, че няма съществена разлика между положението на жените и мъжете, поне що се отнася до участието на пазара на труда. Но постигнатото формално равенство между мъжете и жените пред закона на практика продължава да се съпровожда от съществени дисбаланси, като:
- дискриминационни практики на пазара на труда по отношение на някои групи жени (например на младите жени с кратък професионален опит, на бременните и жените с малки деца, на жените над 45 години);
- изоставане в средното заплащане на труда на жените от това на мъжете;
- хоризонтална сегрегация по пол в икономиката, вследствие на което определени отрасли се феминизират и средното заплащане в тях е далеч по-ниско;
- вертикална сегрегация по пол, в резултат от която процентът на жените на ръководни и управленски позиции изостава от този при мъжете;
- далеч по-слабо представяне на жените в групата на работодателите и в тази на самонаетите;
- по-ниски претенции на жените при търсене и започване на работа; по-нисък дял на жените като платени работници в семейния бизнес.
Прегледът на показателите за 2002 г. разкрива сериозно различие както в участието на жените и мъжете на пазара на труда, така и в заплащането на техния труд (според данните в първия доклад по изпълнението на целите на хилядолетието през 2002 г. жените получават едва 72% от доходите на мъжете). То се дължи, от една страна, на феминизирането на по-ниско платените професии, а от друга, на невъзможността на жените пълноценно да се реализират професионално дори когато имат еднаква професия с мъжете поради необходимостта да полагат грижи за децата и семействата си.
Високият процент жени в парламента през 2002 г. изведе България доста напред в класацията на страните със самочувствие за съществен напредък към паритет в политическия живот. Този успех обаче не се потвърди през следващите години и вместо напредък към постигане на Цел 3 в средата на периода, определен за постигане на Целите на хилядолетието, България ще отбележи изоставане.
(из уебсайта на Програма на ООН за развитие - България)
Вижте материали по темата от дигиталната библиотека
Отговорност за съдържанието му носят единствено изпълнителните на проект «Да научим!».
При никакви обстоятелства материалите в уеб сайта не могат да се разглеждат като отразяващи позицията на Европейския съюз.